През годините от създаването си, анестезията извървява дълъг път. За щастие, упойката в днешно време не включва използване на алкохол или връзване на пациента, докато той е захапал дърво и се молим да припадне по-бързо в следствие на болката. Маските напоени с хлороформ, циклопропан и други архаични анестетици също са в историята и съвременните анестезиолози имат голям набор от средства, с помощта на които да осигурят безопасна и комфортна упойка по време на операция.
Това, естествено, включва и пластичните корекции. При естетична хирургия обикновено се ангажира повърхността на тялото и за това голям набор от процедури може да се извършват с локална анестезия. Разбира се, има и по-продължителни, по-травматични и по-болезнени операции, при които използването на пълна анестезия и участието на анестезиолог в екипа е наложително. Такива са процедурите, при които обикновено се работи и върху мускулатура и са свързани с известна кръвозагуба или тъканна загуба. Чрез упойката, в тези случаи, се осигурява психически и физически комфорт на пациента, като същевременно се контролират жизнените му показатели.
Но какви са видовете анестезия, какво може да направим за да подготвим тялото си и кои са най-често срещаните въпроси и митове свързани с различните анестезии, ще разберем по-надолу.
Съдържание:
Анестезията е комбинация от определени медикаменти и действия с цел обезболяване при извършването на различни оперативни процедури. Съвременната анестезия трябва да бъде балансирана. Това означава, че се използват повече вещества, които обаче взаимно засилват действието си и така се намалява общата доза на всяко едно от тях, премахвайки риска от използването му във висока доза.
Комбинацията от медикаменти (при обща анестезия) включва хипнотик – той отнема съзнанието и ни поставя в състояние на дълбок сън. Хипнотикът може да се подаде венозно или инхалационно, т.е. през дихателните пътища посредством вдишваната газова смес. Втората група медикаменти, която се използва са мощните аналгетици. Те отнемат чувството за болка и се подават венозно. Третата група са мускулните релаксанти като тяхното действие е да блокират предаването на нервните импулси между нервите и мускулите и по този начин се премахва възможността за спонтанно движение на пациента.
Анестезията се разделя на две големи основни групи – обща и локална.
Обща анестезия е тази, при която се отнема съзнанието на пациента и той е в състояние на контролиран дълбок сън. Най-важният момент при нея е поддържането на дихателните пътища, като често се налага анестезията да е толкова дълбока, че да доведе до потискане на нормалните рефлекси на горните дихателни пътища, т.е. пациентът да не е способен да гълта и кашля.
На базата на това как се поддържат тези дихателните пътища, общата анестезия може да бъде седация без използване на специални устройства, дълбока анестезия без мускулна релаксация (със супраглотични устройства), и дълбока анестезия с мускулна релаксация (с ендотрахеална интубация).
При седацията обикновено рефлексите са запазени и не се налага да се използват други специални медицински пособия. Подходяща е за кратки интервенции на повърхността на тялото, като отстраняване на белези или други образувания, миниинвазивни процедури на кожата, или като допълнение към локорегионална анестезия с цел по-добър комфорт.
Дълбоката анестезия без мускулна релаксация се използва при по-продължителни и по-болезнени процедури. При този вид обща анестезия са потиснати рефлексите и спонтанното дишане на пациентите, т.е. те не могат да дишат сами. В този случай се използват супраглотични устройства (набор от различни пособия), чрез които анестезиологът осигурява достъп до дихателните пътища и контролира неговата вентилация посредством устройство наречено анестезиологичен апарат.
Това е тежката артилерия в арсенала на всеки анестезиолог. Сънят при този вид анестезия е толкова дълбок, че липсват изцяло рефлексите и спонтанното дишане, а мускулатурата не може да извършва спонтанни движения. Пациентът се интубира – поставя се тръба в дихателните пътища под нивото на гласните връзки в трахеята. През тази тръба, посредством анестезиологичния апарат, анестезиологът контролира дишането по време на цялата операция, като го адаптира към нуждите на организма в момента, докато се извършва широк мониторинг на жизнените показатели. До този вид анестезия се прибягва при най-тежките естетични операции, които са с голям обем и зони на третиране.
Локалната анестезия е обезболяване на опредена част от тялото с цел извършване на конкретна процедура и корекция в тази зона. Или позната като местна упойка при операция. Тя може да бъде няколко вида, като най – безобидният вариант е топикалната анестезия. Тя се извършва с анестетични кремове, които се нанасят върху определена зона и ефектът настъпва след 20 – 30 минути. Тази упойка е изключително безобидна и е подходяща за много малки, повърхностни процедури.
Локалната инфилтрационна анестезия представлява инжектиране на локален анестетик в определена зона, чрез което се постига обезболяване. Подходяща е за повърхностни процедури и малки кожни разрези.
Периферни блокове е друг вид, при който настъпва блокиране на конкретен нерв или нервно сплетение посредством локален анестетик и специфична техника. При този вид локална анестезия се постига много добро обезболяване в зоната повлияна от дадения нерв и позволява извършване на по-сериозни и инвазивни интервенции.
Проводни анестезии – при тях се блокират централно нервите излизащи от гръбначния мозък посредством локален анестетик. Тук спадат спиналната и епидуралната анестезия. Те са подходящи за операции в долната част на корема и долните крайници, а неудобството е моторния блок – невъзможността за движение на долните крайници за времето на анестезия и необходимостта от спазване на постелен режим през следващите няколко часа.
Няма специални препоръки какво точно да направим, за да излезем по-бързо и да се чувстваме по-добре след анестезия. Това по-скоро е свързано с индивидуалните особености на организма, уменията на анестезиолога и вида и количеството на упойката. По-често, използването на инхалационни анестетици и много опиодни аналгетици се свързва с неприятните усещания след анестезия. Винаги обаче е добре, преди упойка нашият организъм да е в оптималната си форма. Правилното хранене няколко дни преди процедурата с точно разпределени всички хранителни вещества и избягване на тежки и много мазни храни е от особена помощ за тялото.
Хидратацията и приема на повече течности в дните преди упойка и след самата анестезия е от огромно значение. Тя подпомага по-бързото метаболизиране и извеждане на упойките от тялото като допълнителното стимулиране на метаболизма с витамини и антиоксиданти също е добра идея.
Един от най-често задаваните въпроси към анестезиолозите по време на консултация е: „Докторе, ще ми е лошо ли след упойката?”. Истината е, че не винаги това може да се предвиди с голяма точност, но пък е възможно риска да се сведе до минимум, чрез преценка и адаптиране на анестезията към особеностите на човека. Или на кратко, тя да се персонализира.
Друга част от въпросите е много често породена от страха на всеки един човек подлагащ се на хирургична процедура и съответно, анестезия. Самата мисъл, че ще се отнеме съзнанието и контрола върху собственото тяло е плашещ. Един от тези страхове (и с най-много представители в групата) е ще може ли човек да се събуди. Обикновено тези страхове идват от това, че те са чували зловещи истории от близки, роднини или приятели. Истината обаче е, че няма как някой в добро здраве, а пациентите, подлагащи се на естетични процедури са такива, да не се събуди от упойката заради самата упойка.
Ако сте чували истории с такъв край причината за това не е анестезията, а някаква несполука с оперативната интервенция. Възможността това да се случи е при операции по спешност и при които животът на пациента е застрашен от състоянието, в което се намира. Но в никакъв случай причината за това не е само анестезията.
Друга група хора се страхуват ще ги „хване” ли упойката и дали няма да се събудят по време на самата операция. Това е по-основателният страх. Състоянието е познато, като будност по време на обща анестезия и се дължи на разминаване между дозата на хипнотика и мускулния релаксант. При тези състояния дозата на медикамента, който въвежда в сън е по-ниска от необходимата, но дозата на медикамента, който отпуска мускулатурата е адекватна, т.е. човек е в съзнание, но не може да се движи и това остава скрито от анестезиолога. До това състояние води стремежа за използване на колкото се може по-малко упойка. За щастие, съвременната анестезиологична апаратура позволява, в реално време, да се наблюдава дълбочината на анестезията и такива случаи да останат само в историята.
Има естествено и хора, които се страхуват и от горните две. В такива моменти, ключът към спокойствието е поведението на анестезиолога, предварителният разговор и доверието към него, което се печели с авторитет, правилно и подробно обяснение и аргументация.
Анестезия - най-страшното нещо според много от пациентите подлагащи се на пластична хирургия. Те отиват на операция, но ги е страх от единственото нещо, което прави извършването на тази операция възможно. Това се дължи на множеството митове, които обитават интернет пространството или се разнасят от уста на уста.
Първият мит, а най-често срещаният, е че след обща анестезия, човек винаги се чувства зле. За щастие развитието на анестезиологията е достигнало до етап, при който тези пациенти са единици.
Вторият е, че получил ли си упойка задължително трябва да повръщаш, понякога с дни. С риск от разочарование, ще трябва да кажем не и на това. От много години съществуват международни протоколи за превенция на постоперативното гадене и повръщане, с които анестезиолозите успяват да премахнат дори този риск при почти всички пациенти.
Последния мит е, че общата анестезия скъсява живота и убива мозъчни клетки. В отговор на това всеки анестезиолог ще ви каже, че съвременни анестетици дори имат невропротективно действие (засилват устойчивостта на нервните клетки), чрез намаляване на мозъчния метаболизъм и нуждите на мозъка от кислород. Това е причината те да се използват като допълнителна терапия при пациенти с мозъчни травми и други тежки мозъчни увреди и са важен компонент в спасяването на живота на тези хора.
Най-добрата новина е, че всеки анестезиолог се е сблъсквал със страховете, притесненията и дори митовете и знаят, че това е нормално за всеки един човек. Тяхната задача като специалисти е да се преборят с тези страхове, да вдъхнат кураж на пациентите и да спечелят доверието им. Важно е да се знае, че зад един анестезиолог не стоят само упойки, а висока квалификация, голям набор от познания в областта на анестезията, реанимацията и интензивната медицина. Анестезиологът е човека, в чиито ръце пациентите трябва да се чувства най-спокойни. Както пише в учебниците по анестезиология – „Анестезиологът е адвоката на пациента по време на обща анестезия!“
В клиниката за пластична хирургия RE/SHAPE разполагаме с високо квалифициран екип, който ще се погрижи не само за постигането на желаната промяна, но и за възможно най-приятното, безболезнено и безопасно протичане на естетичните процедури и интервенции.
